След освобождението на България от турско робство, населението на Коматево наброявало 300- 400 души. Близостта му с големия град Пловдив и плодородната земя привличат преселници от планинските села Извор, Лилково, Ситово, Бойково и Дедево.
Още през 1880 – 1885 г. бива основано училище в двора на църквата, за което разказва старият учител:
,, В село Коматево дойдох след голямото земетресение в 1928 година. Бях назначен за начален учител и на 15.09.1928 г. встъпих в длъжност. Селото, пострадало от земетресението , се оказва с напълно разрушено училище. Тогава то е само основно, именува се „Св. Прокопи” и се помещава в двуетажна сграда в църковния двор. Аз заварих само първия етаж, вече ремонтиран – имаше само две учебни стаи и канцелария. Същата сграда съществува и до днес и се използва от църквата. Кога е основано първото училище в селото не е известно. Летописните книги и училищните документи не отбелязват това. Старият образован жител на Коматево Атанас Ив. Овчаров разказваше, че той е ходил на училище в Пловдив, в селото не е имало. Предположенията за основаване на първото училище тук се насочват около 1894 година.
От 1928 – 1930 година училището се помещаваше в църковната сграда. Аз заварих общо 37 ученица в 4 отделения, които учеха слято: I – II, III – IV. Това създаваше големи трудности в обучението.
Като отделен факт може да се отбележи, че католическата църква тук до 1930 година поддържаше частно училище, в което обучението се водеше от калугерки.
След земетресението през 1928 г. се пристъпи към изграждането на първото самостоятелно училище. Цялото население подпомагаше строежа, а ученици и учители с много вълнение очакваха откриването на новото училище. И наистина тържеството беше трогателно – учениците носеха портрети на наши възрожденци, революционери и писатели. Запели песни за Родина и просвета, ние влязохме в новото училище „Васил Левски” вече с две големи учебни стаи и три по-малки.
След 09.09.1944 год. село Коматево бързо нарастваше, увеличи се броят на учениците, които вече бяха в 4 нормални паралелки. Наложи се разширение на училищната сграда, но остро се чувстваше нужда от прогимназия. Последователно се разкриха V, VІ, VІІ клас. Дойдоха нови учители, обучението започна на две смени.
Трябва да се отбележи, че до 1931 г. училището беше единственият фар на народната просвета. По инициатива на учителите на 27.09.1931 г. се основава народно читалище „Иван Вазов” – втория духовен светилник. До 09.09.1944 г. два училището и читалището работеха в творческо единство. При нас бяха канцеларията, библиотеката, цялата културно-масова дейност. Учителите изнасяха беседи, честваха се бележити дати, изнасяха се театрални представления.
През 1948 г. имахме вече наш лагер в с. Бойково , чиято издръжка се пое от всестранна кооперация „Пчела” и ТКЗС „Георги Димитров”.
Новата сграда на училището, настоящата, се построи през 1962 година, а от 1969 година , когато Коматево стана квартал на гр. Пловдив, училището се именува „Захари Стоянов”.
Гено Хр. Манев
Учител в Коматево от 1928 г. до 1958 г.